За много родители, които отглеждат децата си далеч от родината, този въпрос идва постепенно. Най-напред има нов град, нов език и ново ежедневие. После се появяват и други въпроси: какво ще означава домът за децата? Как ще усещат връзката си с мястото, от което са дошли родителите им?
Как се показва България на дете, когато тя не е мястото, в което то се събужда всяка сутрин? Как се предава онова, което не може да се сложи в куфар — гласът на баба, думите на една приказка, песен, която носи спомени?
Много родители започват с близкото и познатото: говорят на децата си на български, пеят им песните от своето детство, четат им приказки. Това са малки, повтарящи се моменти, в които езикът постепенно става нещо повече от думи. Той носи истории, чувства и връзка с хора и места, които детето може би познава само от разказите.
А после идват обикновените ситуации, в които двата езика се срещат. Родителят пита на български, детето отговаря на езика, който използва през деня — с приятелите си, в училище, в игрите. Понякога това предизвиква усмивка, понякога и въпроса дали българският ще остане част от живота му.
Може би отглеждането между два езика не означава да постигнеш съвършен баланс. Не всяка дума ще бъде еднакво силна и в двата езика. Важно е да има място и за двата — без единият да се превръща в изпит, а другият в отказ.
Единият език често е езикът на всекидневието — на приятелите, игрите и училището. Другият може да бъде езикът на семейните истории, песните и книгите, които свързват детето с културата и близките на родителите му. Двата езика имат различни места в живота му, но могат да съществуват заедно.
За много родители е важно децата им да усещат България като част от себе си, без да трябва да я избират пред страната, в която растат. Да знаят, че могат да принадлежат и на двете места — и на улиците, по които върви ежедневието им, и на езика, с който са израснали родителите им.
Затова приказките и книгите често заемат особено място. Те дават глас, близост и време заедно. Понякога една история е просто история. А понякога е начин да покажеш на детето: „Ето, това също е част от нас.“
Няма един точен отговор на въпроса как се отглежда дете между два езика. За всяко семейство този път изглежда различно — дума по дума, песен по песен, приказка след приказка.
Може би домът не е едно място, от което трябва да избереш. Понякога той започва с дума, която предаваш нататък.
За да бъде България близо.
В думите.
В книгите.
В нас.
